Тези протести не са като онези
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за Tribune.bg
Ще откача към този момент! Ще ме побъркат с тази двоякост! Ще ме разчекнат с това раздвоение! Кажете ми, апелирам ви, по какъв начин да се отнасям в този момент към митингите на земеделците – със благосклонност или с отвращение? Да ги поддържа ли или да ги порицая? Защото в случай че земеделците бяха тръгнали с тракторите към София през 2019 да смъкват Борисов, когато умнокрасивитетът си пиеше биричката на тиферич пред президентството, а отровното трио – Бабикян, Минеков и Хаджигенов (припомням имената им, тъй като евентуално към този момент сте ги позабравили) – разнасяха своите ковчези, замеряха с храна постройките на институциите и плашеха софиянци с пернишки винкели, в случай че земеделците бяха тръгнали да смъкват Борисов със същите претенции като през днешния ден и със същите трактори, тогава тези претенции щяха да са най-прекрасните и най-справедливите, земеделците щяха да са есенцията на народа, градската десница щеше да излезе на околовръстното с самун (от лимец, схваща се) и сол (без холестерол) и да им целува краката. Но през днешния ден земеделците са рекетьори, мръсни богаташи-зърнари и на първо място – сътрудници на Путин.
Всъщност в България не се случва нищо по-различно от протичащото с в останалата част на Европа – обикновено мислещите хора въстават против изгубилите всяка връзка с действителността ляволиберални държавни управления. Картината у нас не е неповторима, а единствено непретенциозен пиксел от огромната и тъжна картина на модерната цивилизация. Още когато през предходната седмица Българската земеделска камара насрочи дата за митинги, медиите предизвестиха: Неизбежно се върви към фермерски протести и в България ! И забележете, че не става дума единствено за зърнари, както се пробват да изкарат вестник „ Капитал “ (който излезе с ехидното заглавие DMS: ZARNARI), читателите му и всички проникновени коментатори от техния тим. Не става дума за бентлита и майбаси, които работят като алено на бик за всички сиромахомили (по-скандализираща за тях, в действителност най-скандализираща е, както от дълго време се нае, думата „ апартамент “), тъй като още от първия ден към протестните дейности се причисли и камарата „ Плодове и зеленчуци “, а те може да са всичко, само че зърнари не са. Сега стачкуват към този момент и аз не знам какъв брой организации, а настояванията им са над 80. Тъй че – не, не са единствено майбаси и бентлита.
Конкретните претенции са доста, само че в действителност в цяла Европа става дума за две неща: за дъмпинговия импорт от Украйна и за последствията от кретенията на Зелената договорка. И въпреки че главните тематики са две, повода е единствено една – пагубните резултати от опитите за регулация на стопанската система. Така че, когато седнем да решаваме дали сме ЗА или ПРОТИВ фермерските протести, би трябвало да тръгнем оттова – да определим отношението си към политиката за субсидиране на селското стопанство.
За обособените страни, в това число и за България, е ясно – би трябвало да се субсидира и то не по-зле от останалите, тъй като другояче няма да издържим на такава изкуствено основана конкуренция. Не може немските и френските фермери да бъдат обилно дотирани от държаните си, а ние да си фантазираме, че нашият легендарен с трудолюбието си селяндур ще издържи да се опълчи против тях по гол гъз.
Самото субсидиране като такова, отвън проблемите на конкуренцията сред другите страни, производители и пазари, също е рационално, доколкото е рационална политиката храната да е евтина и налична за всички, с цел да няма гладуващи – принцип, повдигнат прочее от Аденауер и немските християндемократи незабавно след края на Втората международна война.
Политиката е рационална и субсидирането на селското стопанство е хубаво, обаче по природата си е антикапиталистическо. По природата си то е социалистическо и тоталитарно, а всяко нещо с сходна природа в последна сметка се оказва нездравословно. Защото икономическите закони наподобяват на естествените по това, че са ненапълно естествени, подчиняват се на някаква справедлива причинност. Всеки опит да бъдат сменени с нещо друго, би представлявал опит да се размени естественото с нещо неестествено или по-точно казано – с нещо противоестествено.
Разбира се, че храните от Украйна и Африка ще се окажат по-изгодни, по-състоятелни в пазарно отношение, тъй като не са обременени от ненужни регулации, в това число и такива от листата на Зелената договорка. Субсидираните артикули са окей на пазар, на който всички артикули са субсидирани, само че сблъскат ли се с продукция от по-свободни и естествени стопански системи, тогава рухват.
Така че, когато решаваме дали да симпатизираме или не на фермерските митинги в Европа и България, би трябвало първо да си отговорим срещу какво сме самите ние – срещу системата на дотации, която пречи на стоките да са конкурентни, или срещу допускането на конкуренция от страна на артикули, които не са субсидирани. Аз за себе си нямам отговор, пък и да имам, надали ще дръ
